ЗАРЕЖДАНЕ...
Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България Групи » Организации » Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България» Теми» За Тайдзицюан - бойното изкуство... и нещо повече Трябва да сте регистриран потребител и да се присъедините към групата, за да може да оставите мнението си. За Тайдзицюан - бойното изкуство... и нещо повече |
ВХОД за регистрирани
Статистика на потребителите |
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg
©2004 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика:
По света съществуват множество практики, които могат да подпомогнат процеса по установяване на Баланс в живота.
Една от тези практики е тайдзицюан (тай чи чуан). Твърде много е говорено и написано за това изкуство, но сякаш твърде малко остава казано. Това се дължи на факта, че качествената практиката драстично се различава от всичко прочетено и преразказано. Защото едно нещо може да бъде опознато в дълбочина само ако бъде преживяно и изпитано. Всичко друго остава в сферата на притчите и поезията.
Именно поради това тази статия има за цел само да щрихира тайдзицюан, а НЕ да обясни какво всъщност Е.
Най-често срещания буквален превод на тайдзицюан е "Бокс/Юмрук на Великият Предел". Все още продължават историческите спорове за корените на изкуството. Според една от легендите даоския монах Джан Санфън (13 век) получил наставления от Жълтия Император по време на медитация, които впоследствие поставили основите на тайдзицюан. Според други, всичко започва от планината У дан, където са създадени многобройни бойни системи, които също се практикуват в Китай до ден днешен.
Първите документирани данни обаче разказват за генерал Чън Уантин (17 век), представител на 9-то поколение от фамилията Чън, който след предана и дългогодишна служба се завръща в родното си село Чъндзягоу, провинция Хънан. Там той решава да систематизира уменията и знанията си в нещо което да подлежи на преподаване с отговорност за бъдещите поколения. Това е и официалното начало, както на тайдзицюан, така и на Чън стил в изкуството, който се явява прародител на всички останали стилове познати днес (Ян, У, Хао, Сун и т.н.).
В продължение на столетия тайдзицюан е преподаван само във фамилия Чън и не е излизал извън рамките на рода. За първи път това се случва чрез Чън Чансин, който приема за ученик Ян Лучан, който впоследствие става и основател на Ян стила. Малко по малко изкуството се отваря към публичност, секретността пада и днес тайдзицюан се радва на широка аудитория от практикуващи по цял свят.
Какви са аспектите на тайдзицюан?
Може би най-коректно е да се говори за тайдзицюан като за система. Бивайки многоспектърно изкуство, разглеждането само на някои от аспектите му отделени един от друг е невъзможно, тъй като те преливат в себе си и са Едно. Такъв подход би попречил на цялостното разбиране на нещата. А погледът отгоре би могъл да дойде след много години практика в дълбочина. Точно затова може да се каже в духа на даоизма, че тайдзицюан е много неща, но също така може да се сведе и само до едно. Но тъй като ние, хората от западния свят, сме свикнали да фрагментираме едно нещо, за да го разберем като цяло (за разлика от източния тип мислене, който е по-абстрактен), ще се опитаме да опишем що за изкуство е тайдзицюан с предварителната уговорка, че това може да бъде направено качествено само на индивидуално ниво.
Тайдзицюан като бойно изкуство.
Заради огромното му разпространение по света (тайдзицюан безпроблемно се практикува от хора в юношеска, средна и напреднала възраст), едва ли има човек който поне веднъж да не е виждал картина или репортаж по телевизията на хора сред природата, които изпълняват бавни и плавни движения, които хипнотизират със своята изчистеност, хармония и успокояващ ефект. Именно тези характеристики са повод за учудването на повечето хора, когато разберат че тайдзицюан всъщност е бойно изкуство и е възникнало именно като такова в своята зора. Той е едновременно мощен и деликатен, съдържащ твърди-меки и бавни-бързи движения обусловени от пълната отпуснатост и координация между тялото и съзнанието, което в по-напреднали етапи на тренировка води до абсолютен контрол над вътрешните процеси в организма. По време на бой един майстор на тайдзицюан може да направи тялото си меко и адаптиращо се като водата, но при нанасянето на удар внезапно да се втвърди като стомана. В един момент той е неподвижен като планина, в следващия - връхлитащ като океански вълни. Овладяването на принципите, заложени в това бойно изкуство води до непредсказуемост и не-съпротивление, които могат да изведат боеца на най-високите нива на бойните умения и да формират абсолютна доминация на бойното поле. Не случайно тайдзицюан е било едно от най-смъртоносните бойни изкуства в Древен Китай, всявайки страх у всеки боец. Едно от задължителните условия за успешна практика, е човек да постигне пълно спокойствие и отпуснатост на тялото и ума си, независимо дали става въпрос за тренировка или за реална бойна ситуация. Оттук произтича и една от трудностите в схватка срещу боец, практикуващ тайдзицюан. В разгорещеността на схватката мнозинството от практикуващите бойни изкуства се затрудняват да бъдат спокойни и отпуснати. Бавните и спокойни движения, които тренират принципите на тайдзицюан спомагат за абсолютната релаксация на духа, тялото и съзнанието и постепенно стопяват илюзорните стени между тях, градени с години от обремененото съзнание, като в резултат се спомага за постигане на Пустотата. Защото само от абсолютния покой може да се създаде перфектното движение и да се генерира удар с максимална сила. Фа дзин (експлозивна сила) е особено застъпена в Чън стил тайдзицюан и съблюдава гореописаните принципи. Други характерни практики спомагащи за цялостното разбиране на Чън стил са статичната медитация (джан джуан - в превод - позиция на стълба), която е преход към динамичната медитация (формите с голи ръце и оръжия), техниката "бутащи ръце", комплексът от упражнения чансъгун (техника на копринената нишка), който тренира основните принципи на тайдзицюан и цинна (ключове и захвати), които представляват конкретни бойни приложения. Тайдзицюан е наистина едно безценно съкровище.